Връх Вихрен зимата: как го изкачихме от Шилигарника на втория опит
Връх Вихрен (2914 м) е вторият по височина връх в България и едно от най-сериозните зимни изкачвания в Пирин. Изкачихме го по класическия маршрут от Шилигарника, след като първият ни опит завърши с връщане от вр. Хвойнати заради гъста мъгла. Ако на някой му е интересно ето и прикачен линк с първия ни опит.
Как стигнахме до Шилигарника и какво трябва да знаете за паркинга?
Паркингът на Шилигарника има две тарифи — дневна (от 7:00) и нощна (от 19:00), всяка по 13 евро. Ако оставите колата преди 7 сутринта и се върнете след 19 вечерта, ще платите и двете — 26 евро общо. Точно това ни се случи при първия опит.
Този път бяхме по-креативни 😀. Пристигнахме в 6:45 и паркирахме малко преди бариерата, извън платената зона. Разликата? Нула евро (даже имаше място за още 2 коли-тарикати, като мен). При първия опит Стефо не искаше да остави чисто новата си кола извън бариерата — още го беше страх да не му я откраднат — но този път бяхме с мойта, не чак толкова нова кола😀.
Как е пътят от Шилигарника до хижа Вихрен?
Поехме по асфалтовия път (сега разбира се беше като ски писта), по който бяха минавали моторни шейни — най-вероятно от ПСС скоро. Пътят беше отъпкан и се вървеше комфортно, имаше и стари следи от хора, минавали няколко дни преди нас. Пътят е един и не се объркваш лесно дори през зимата (особено ако сте били лятото).
Стигнахме до мостчето на ханчето, където имахме два варианта — покрай реката или по летния път през Байкушевата мура. Ние избрахме пътя, по който почти всяка година пада лавина, която вече беше паднала (преди две седмици). Тя пада след около километър по пътя над Байкушевата мура, гледката е впечатляваща защото ледените блокове от лавината бяха затрупали пътя. По пътя пътните знаците, които са високи около 2 метра, бяха почти зарити в снега.
Минахме покрай хижа Вихрен без да спираме. Този път бяхме мотивирани — знаехме, че времето е с нас, и не искахме да губим инерция.
Какво ни очакваше на Муратово езеро?
В 9:38 стъпихме на замръзналото Муратово езеро. Бъндеришкият циркус се разстилаше пред нас — слънцето удряше силно, снегът беше средно улегнал, но пъртина нямаше. Решихме да закусим точно тук, с тези брутални гледки за фон.
Стефо пусна дрона и „отиде" с него близо до Вихрен — нашата цел. Зад нас в далечината се чуваха гласове на неразпознаваем за момента език. Оказаха се ски алпинисти, които бавно ни настигаха, пантейки със ски.
След кратката почивка продължихме към връх Хвойнати (2635 м) — гранитен връх, познат и като Овинати. Името идва от местния банскалийски диалект, където „овина" означава хвойна. По склоновете му растат хвойнови храсти, но разбира се сега не се виждаха.
Как преминахме от Хвойнати до Вихрен?
На Хвойнати ни настигнаха ски алпинистите — вече разпознавах езика им - френски. Поздравихме се и те поеха към Вихрен през Вихренския преслап (Кабата). Точно при Кабата мраморите, от които е изграден Вихрен, отстъпват място на гранитите на Хвойнати, разбира се този факт няма как да бъде видян зимата 😀.
Слязохме към дървената табела на пътека Е4 — стигнахме там в 11:20. За сравнение, при първия ни опит(с бруталната мъгла) бяхме на вр. Хвойнати чак в 13:30. Този път напредвахме значително по-бързо.
Пътека Е4 (Пътеката на петте планини) свързва Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка и е с разстояние 260 км — от Драгалевци до връх Гоцев връх (2213 м) на българо-гръцката граница.
Тук направихме важно решение — оставихме снегоходките. Забихме ги в ледения сняг малко встрани от пътеката и олекнахме с близо 2 кг. Нагоре вече не се пропадаше толкова и щяха само да ни тежат.
Сложихме котки и тръгнахме нагоре. Пред нас — около 300 метра денивелация до самия Вихрен. Изкачването ставаше на серпентини — зиг-заг по склона. Котките се оказаха излишни — от южната страна на Вихрен бурните ветрове бяха издухали снега и на места край Джамджиев ръб даже се виждаха голи скали.
След около час катерене по склона, бяхме на връх Вихрен (2914 м).
Какво видяхме от върха на Вихрен?
Панорамата беше нереална. Без нито един облак в небето се виждаше цялото мраморно било — Кутело 1 и 2, Кончето, Бански суходол, Баюви дупки в далечината, Албутин, Котешкия чал. В ниското се виждаше Банско, а зад него — Разлог. Гледка, заради която правиш втори опит.
Стефо пусна дрона да заснеме панорамата и... точно тогава от нищото изскочи брутален вятър, типично за Вихрен. Такъв вятър, че премести вече почти изпразнената ми раница. Температурата от 5–6°C на слънце падна до –7/–8°C за минути. Моментално сложихме по-дебели якета и ръкавици, които до този момент бяха ненужни.
Вихрен си заслужава името — върхът се слави с вихрушките си. Видяхме няколко снежни вихрушки, наподобяващи мини торнада, но не успяхме да ги заснемем добре, тъй като бързо се разсеяха. Вятърът на Вихрен не е шега — идва внезапно и може да те изненада напълно. Винаги носете топли дрехи и ветробранки, дори и лятото.
Как се прибрахме и какви са основните изводи?
Върнахме се по същия маршрут — общо 21 км за деня. В Банско ни чакаха приятелите ни Стоил и Ванчо (Иван), които дойдоха с кола, понеже нямаха възможност за втори опит (беше Петък и бяха на работа, а ние бяхме в отпуск). Седнахме за чорба и по бира — заслужена награда след такъв преход.
Най-важният урок? Планината няма да избяга. Първият път Пирин не ни допусна — гъста мъгла, нулева видимост, навигация изцяло с GPS. Тогава се върнахме от Хвойнати разочеровани. А сега мрънкахме, че нямаме слънцезащитен крем, защото нямаше нито облаче. Разбира се предпочитаме втория вариант пред първия😀.
Човек стига да има желание — винаги може да се върне.
Колко време отнема зимното изкачване на Вихрен от Шилигарника?
Нашето темпо беше умерено, двама души, като следехме прогнозата за времето през последните три дни от прехода. Ето времената:
Старт от Шилигарника - 6:45
Муратово езеро - 9:38
Табела Е4 (след Хвойнати)11:20
Връх Вихрен (2914 м)~12:30
Общо разстояние21 км
Денивелация ~1400м
При лоши условия (както при първия ни опит) може изобщо да не стигнете до върха — и това е нормално. Въобще не тръгвайте при лошо време и нов (пресен) сняг.
Често задавани въпроси
Трябват ли снегоходки за Вихрен зимата?
Да, снегоходките са почти задължителни от хижа Вихрен до или малко след Хвойнати. Без тях се пропада доста в дълбокия сняг (при топло време, без пъртина). Ние ги оставихме при табелата на Е4 (Вихренски преслап - Кабата), или точно преди финалните ~300 метра денивелация, защото там снегът често е издухан от силните ветрове.
Колко трудно е зимното изкачване на Вихрен?
Маршрутът от Шилигарника е класическият и най-достъпен зимен маршрут, но не го подценявайте. Разстоянието е 21 км, денивелацията е около 1400 м, а условията могат да се сменят за минути. На нашия втори опит температурата на върха падна от +5°C до –8°C буквално за секунди. Нужна е добра физическа подготовка и правилна екипировка.
Има ли опасност от лавини по маршрута?
Да, има лавиноопасни участъци — най-вече над Байкушевата мура и по източните склонове на Вихрен. Даже минахме през лавината, която почти всяка година пада от улей “Метлата". Проверявайте лавинния бюлетин преди всяко тръгване и избягвайте участъци с наклон над 30° при нестабилна снежна покривка или пресен нов сняг.
Кога е най-доброто време за зимно изкачване на Вихрен?
Февруари и Март обикновено предлагат най-стабилни условия — снегът често е улегнал и денят е по-дълъг. Не тръгвайте ако предните дни е валяло нов сняг. Ние ходихме в ясен зимен ден с перфектна видимост и слънце. Най-важното е прогнозата за времето — ако обещава мъгла или буря, не тръгвайте. Говорим от опит.
Може ли без планински водач?
Може, но при условие, че имате зимен планински опит, правилна екипировка (снегоходки, котки, GPS) и умеете да четете метеорологични условия. При лоша видимост маршрутът е труден за навигация — при първия ни опит се ориентирахме изцяло с GPS заради мъглата, така и не стигнахме върха.
На финала
Вихрен зимата е изкачване, което не забравяш. Дори ако първият опит не се получи — както при нас — втори път планината може да ти покаже по-доброто си лице. Кристално чисто небе, мраморно било без нито облак, и вихрушки, които ти напомнят кой е домакинът.
Ако планирате зимно изкачване на Вихрен, подгответе се добре, следете прогнозата и не забравяйте — ако времето е лошо, елате в друг ден, планината никъде няма да избяга.
📹 Вижте цялото видео от изкачването в нашия YouTube канал Peak Hunters BG.
