Зимно изкачване на Черни връх през Стената — как подцених Витоша

Зимното изкачване на Черни връх (2290 м) от хижа Алеко по ски писта „Стената“ е един от най-лесно достъпните зимни преходи. Това е разказ за първото ни изкачване — какво видяхме и какво трябва да знаеш, ако тръгваш нагоре през зимата.

Какво представлява Черни връх и защо го подценихме

Черни връх е най-високата точка на Витоша, но цифрата, която хората пропускат, е друга: средногодишната скорост на вятъра тук е 9,3 m/s, което го прави втория най-ветровит връх в страната след Мургаш в Стара планина. Средната януарска температура на върха е около -8 °C преди вятъра. С постоянния вятър „усеща се като“ често пада под -20.

Познати и приятели ни казаха, че е просто „разходка в парка, дори зимно“. Реших да тръгна по-леко облечен. Като за начало си забравих ръкавиците и банданата в колата. На слизане ръцете ми бяха почти посинели. На видеото се вижда как през голяма част от похода те са в джобовете на тънкото ми яке — защото на моменти не можех да свивам пръстите. Е, разбрах го по трудния начин.

Маршрутът: хижа Алеко → Стената → Черни връх → желоните

Маршрутът е без варианти за заблуда: изкачване директно по ски писта „Стената“, която стартира веднага южно от хижа Алеко (то не е стандартното изкачване и слизане по желоните), и слизане по стандартния летен маршрут с желоните — стоманените колове, които маркират пътеката през голото било.

Паркиране и старт от хижа Алеко

Пристигнахме към 09:40 в Неделя.

През уикендите и официалните почивни дни достъпът до Витоша с автомобил е забранен от 10:00 до 15:00. Столичната община затвори пътя от кв. Драгалевци до хижа Алеко да се движат автобусите безпрепятствено. Полицията ни отби да паркираме около 2 км преди хижата — покрай пътя имаше куп паркирани коли, защото беше Неделя.

Поехме пеша посока лифт Романски. След около километър видяхме, че по-нагоре има свободни паркоместа — Стефо, който беше с колата, се върна, качи я по-напред и ни настигна, за да можем на връщане да не ходим толкова, колкото на идване.

Ако нямате кола: автобус 66 тръгва от Зоопарка и достига директно до хижа Алеко от 15 февруари 2025 г. Преди това крайната спирка беше хотел „Морени". Тази актуализация не е още навсякъде по уебсайтовете и туристите я пропускат. Можете да цъкнете на "Маршрути" в сайта София Трафик и изберете линия 66, защото няма директен линк за споделяне (съсипаха я тая държава 😀).

Изкачване по ски писта „Стената“

Стената е стръмна ски писта и денивелацията ѝ се усети доста, изкачихме близо 500 метра денивелация за кратко време. От хижа Алеко завихме веднага надясно и започнахме изкачването. Снегът беше набит от скиори и сноубордисти и се вървеше добре, нямаше нужда от котки или снегоходки.

Към 11:20 бяхме на половината на "Стената". Нагоре пистата леко по-стръмна и по-отворена към вятъра. Ако дотук съм бил комфортно с яке тип ветробранка, от тук нагоре започнах да усещам, че не съм облякъл достатъчно долни слоеве.

На билото: по номерираните желоните

Горе на билото, под Голям Резен, пейзажът се отваря и пътеката следва редица от стоманени желони — номерирани колове, поставени на всеки 20–25 метра. В Рила и Пирин рядко има такава благинка 😊. Вижда се и при почти нулева видимост — именно затова са там.

Това беше и мястото, където вятърът стана проблем. Ръцете ми започваха да замръзват бързо. Стефо ми даде бандана, която използвах като шал/балаклава (още при изкачването на Стената) — и дори така, за заснемане на видеото трябваше да вадя ръцете си от джобовете, което влоши измръзването (camera man never dies 😀).

Пристигане на връха (12:29)

От старта до върха — около 2 ч 30 мин. На върха стояха метеорологичната станция, заслонът и табелата 2290 м. с известната мечка. Стефо пусна дрона — гледките към Рила бяха изключителни, виждаше се Мусала и гребенът около него, София също изпод облаците на север.

Опитахме се да влезем в заслона и но беше като в „Дядовата ръкавичка". Пълен с туристи. Намерих половин квадратен метър в ъгъла да си стопля малко намръзналите си ръце за пет минути, докато останалите отидоха до тоалетна в заслона. В заслона има чайна със супи и аламинути, но на нас не ни се влизаше в нея, защото беше адска бутаница — хапнахме каквото си носехме и тръгнахме обратно.

Слизане по желоните

Слизането по стандартния маршрут с желоните е по-леко от изкачването по Стената — наклонът е по-умерен и пътеката е по-широка. За около 55 минути бяхме обратно на хижа Алеко.

На слизане вятърът се усили. Ръцете ми отново започнаха да изтиват, на моменти спрях да снимам, за да се стопля в джобовете на тънкото ми яке без подплата. Стефо ми даде неговите ръкавици и така се редувахме докато слезнахме към хижа Алеко, където вятъра утихна.

Грешките, които направих (и как да ги избегнеш)

1. Тръгнах без ръкавици.

2. Подцених вятъра на билото.

3. Не си взех балаклава.

3. Трябваше да тръгнем по рано, преди 10 часа, за да си спестим 30 мин вървене до самата хижа.

Какво да носиш за този зимен преход

• Водоустойчиви мембранни обувки (B1 категория е достатъчна)

• Мембранно яке + допълнителен изолационен слой в раницата

• Зимни ръкавици + резервни тънки

• Балаклава или бъф + шапка (топла)

• Очила (ветровите вихри на върха вдигат снежен прах)

• Термос с топла напитка — чайната на върха е малка и често пълна

• Фенерче или челник при по дълги преходи, който не завършват на Черни връх(зимният ден приключва бързо)

Котки обикновено не са нужни при отъпкана пътека. Пикел — също. Но и двете имат място в раницата, ако пътеката е заледена или виелица е покрила маркировките.

Телефонни сигнали и безопасност

На върха има пост на Планинска спасителна служба (ПСС). Телефон за бедствия в планина: 112. GSM покритие е относително стабилно по цялото било.

Често задавани въпроси

Труден ли е Черни връх за начинаещи през зимата?

За денивелацията — не. Маршрутът е сред най-леките зимни първенци в България. Основните рискове са вятърът и ниските температури на откритото било, а не технически изисквания. Начинаещ в добра форма с правилна екипировка може да го направи. Начинаещ без зимна екипировка — твърдо НЕ.

Какви са гледките от Черни връх?

При ясно време — изключителни. Виждат се Рила с Мусала, София и софийското поле, Стара планина от Ком до Ботев, части от Пирин, Средна гора, Осогово. Това е един от най-панорамните първенци в страната заради централната си позиция.

Има ли чайна и заслон на върха?

Да. На Черни връх има заслон с малка чайна (супи, алъминути, чай) и пост на ПСС. Метеорологичната станция все още работи. В натоварените зимни дни заслонът е пренаселен и може да не намериш място да седнеш. Има тоалетна.

Защо Черни връх е толкова ветровит?

Витоша е куполна планина и Черни връх е на върха на този купол — няма съседни върхове или гребени, които да разсичат въздушните маси. Средногодишната скорост на вятъра 9,3 m/s прави Черни връх вторият най-ветровит в България. На практика това означава, че дори при „спокойно време в София" на върха може да има 40-60 км/ч вятър.

Заключение

Ако отиваш на Черни връх през зимата, гледай на него така, както би гледал на Мусала, без да се подценява.

Ние си прекарахме чудесно. Гледките си струваха грешките. Но следващия път ще помня да проверя раницата си преди да кача в колата. Особено отделението с ръкавиците и банданата.

Следва нов връх скоро. Ако този разказ ти помогна, абонирай се в YouTube канала — качваме нови зимни маршрути всяка седмица.